Eдна от петте регионални комисии на ООН, чиято основна цел е насърчаването на икономическото сътрудничество между страните – членки, създаване на условия за социално – икономически прогрес и развитие и постигане на по-висок стандарт на живот. ИАППД участва в работната група по вътрешен воден транспорт към ИКЕ.
Осигурява режима на свободно корабоплаване по реката, извършва дейности за подобряване на корабоплаването, изготвя препоръки до дунавските държави за извършване на тези дейности, както и препоръки до специалните речни администрации, установява единна система на навигационната пътна уредба по цялото плавателно течение на Дунава и др.)
Международна междуправителствена организация, учредена по силата на Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в Белград на 18 август 1948 г., в сила от 11 май 1949 г. (т. нар. „Белградска конвенция”). Осигурява режима на свободно корабоплаване по реката, извършва дейности за подобряване на корабоплаването, изготвя препоръки до дунавските държави за извършване на тези дейности, както и препоръки до специалните речни администрации, установява единна система на навигационната пътна уредба по цялото плавателно течение на Дунава и др.)
Създадена по инициатива на Европейската Комисия, чиято идея е регионалната политика на ЕС да се базира на партньорството между заинтересованите страни за по-целенасочено постигане приоритетите за конкурентоспособност, иновации, енергийна ефективност и териториално сближаване. Основна цел е чрез общо стратегическо планиране на един голям географски регион с обединяващи го характеристики, да се създаде програма за реализиране на конкретни проекти, значими за развитието дунавските страни и на целия Европейски съюз. Дунавският регион включва 14 страни с над 100 милиона души население.
Основан през 1997 г. катотристранна работна група на администрациите на плавателния път на Германия, Австрия и Словакия с основна цел развитие на обмена на географски данни и тясно сътрудничество в сферата на управлението на плавателния път на р. Дунав. От 1999 г. групата е подкрепяна от Дунавската комисия и се занимава с въпроси, свързани с речните информационни услуги. През 2000 г. към нея се присъединява Унгария, през 2002 г. – Хърватия и Румъния, а 2003 г. – Украйна. България, заедно със Сърбия, стават пълноправни партньори през 2004 г. След това се присъединява и Русия. Всяка година ГИС Форума за р. Дунав организира годишна информационна конференция, наречена DISC (Конференция за информационните услуги за р. Дунав.)
Създадена по силата на Споразумение между правителството на Народна република България и правителството на Народна република Румъния относно поддържането и подобряването на фарватера в българо-румънския участък на р. Дунав и Правилника за организация и работа на смесената българо-румънска комисия по поддържане и подобряване на фарватера в българо-румънския участък на р. Дунав, подписани 1955 г. Провежда се ежегодно между представители от българска и румънска страна, на които сесии се обсъждат редица въпроси, свързани с корабоплаването в общия българо-румънски участък от реката.
Регламентирана в Правилник за техническото поддържане и обслужване на моста през р. Дунав между Гюргево и Русе от 1954 г., когато в експлоатация е пуснат и самият мост. Генералните проверки на съоръжението се извършват на всеки пет години. Съвместната българо-румънска техническа комисия за състоянието на моста на р. Дунав при Видин - Калафат и хидравличния режим на р. Дунав в зоната на моста.
Създадена съгласно чл. 18 от Споразумението между правителствата на Република България и правителството на Република Румъния за създаване на съвместна търговска структура – оператор на новия комбиниран (пътен и железопътен) мост между двете страни на река Дунав между градовете Видин (РБ България) и Калафат (Република Румъния)). Смесената комисия провежда технически одит ежегодно в периода м. септември – м. октомври, както и такъв с извънреден характер.
Правилата за работа на комисията са регламентирани в “Правилник за поддържане и технически одит на моста над р. Дунав между Видин и Калафат”.
